Летяла би – на лакти и колѐне
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня,
протяга слънце рехави лъчи.
Повтарям си молитвата – сакрална,
а някой горе слуша и мълчи.
И тишината бавно ме обгръща,
с измамно чувство – всичко е наред.
Защо молитва все една и съща,
повтаря, Боже? Сбъркан, стар поет!
Защото вече свикнах в своя ъгъл
и болката въртяща се – дервиш,
но зная, Татко, Ти не би излъгал!
Виж колко има смърт и болка. Виж!
Душата ми дори не ще простене,
обръгнала на болка, гняв и рат.
Летяла би – на лакти и колѐне –
да види как децата мирно спят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Бени!
-
Остави ме без дъх и без думи, Наде!...
-
Благодаря, Иржи!
-
Мигрената ме мъчеше дълго и мен и колко хапчета "седалгин нео" съм изпила...А облекчаваха трите наведнъж "тъмно, топло и тихо"...Добре, че идва време и тя вече не стъпва у вас...Сега ти съчувствам, Наде!
-
Благодаря ви!
-
Дано Бог чуе молитвата ти и за мигрената и за децата.В същност Той винаги чува,но не винаги отговаря както на нас ни се иска.Може би това изпитание те е довело да напишеш такъв хубав стих!
-
Юри, Роси, благодаря ви!
-
Летяла би – на лакти и колѐне –
да види как децата мирно спят...
Прекрасно! А от мигрената няма спасение! -
Благодаря!
-
Браво! – и от мене (на лакти и колене).
-
Благодаря, Краси! И на вас, момичета!
-
Надеее, и в болката си боец и поет едновременно. От началото до финала вълнуваш. Здраве ти желая!
-
Стихия неудържима си, Наде!
-
Още първото двустишие ме грабна, а поантата е направо в десетката!
-
"Летяла би – на лакти и колѐне –
да види как децата мирно спят..."
И аз се моля за това!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
