Плаче днес земята ни черна,
плаче сякаш загубила път.
Вие там февруарският вятър
и забива нокти в човешката плът.
И озъбен от злоба е турчинът,
що на бесилото слага въже.
Но под него горд той застана
без капка страх във лъвското сърце.
Защо не го спаси, Българийо?
Достоен син за тебе бе.
Уплашени и мълчаливи
стояха там безброй мъже. ...