“... като тъжна дума идва есента...”
На есенната вечер в самотна тишина,
мъглата “разлюти се” на дъжда.
Ех, този дъжд, такъв е “безсърдечен”
и толкова студен... нима е вечен.
Нима със тези плачещи очи
мъглата може да повдигне, да стопи...
И струваше му се… че го догонва
и бавно към върхарите пълзи.
А кротка бе във ролята си скромна
мъгла да е, но сълзи да роди...
“... есента ли почука, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up