Sep 15, 2017, 9:32 PM

Ли(ри)чни драми 

  Poetry » Love
730 0 0
Понякога, когато теб те няма,
аз сядам и поглеждам през прозореца навън
и сякаш до сега била съм сляпа,
и сякаш непознат и чужд ми е светът,
а клетката в сърцето ми полека се отваря,
оттам излитат гневно хиляди лъжи
и се стопяват някъде в Вселената без стон, без вик.
Но винаги, когато теб те няма, обажда се
една ненужна, вечна и неканена тъга,
не смея аз обратно да я върна,
ще се завърне по-жестока от сега,
ще ме удари с тежките си длани, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Diamonique All rights reserved.

Random works
: ??:??