Младостта бе дръзка и надменна дама.
Кръстосала бе крак връз крак.
Изпод капелата ѝ с цвят-циклама,
очите ѝ издаваха мерак.
Отпиваше от скъпия коняк.
И зазвъняваше във чашата кристална
звукът от режисирания смях...
От устните ѝ лъхаше вулгарност.
До нея събеседника ѝ тих,
редеше своя късен пасианс.
Лицето му се сбръчка. И доби
на сивото най-тъмния нюанс. ...