dansyto (Данаил Таков)
811 3692
Sep 27, 2018, 7:12 PM

Лицемерие 

  Poetry » Other
423 3 4

Най-силно ме попарва щом лицето –

срещу ми блика с ведрост, доброта.

А вътре друго крие се в сърцето –

кроежи алчни, подлост и злина.

 

Нима е оправдано само щото,

животът лош докарва ни така?

Нима е лесно да приемем злото,

уютно и във нашите тела?

 

Аз вечно ще се боря с тая мерзост –

когато адски милички слова,

изречени са с улична первезност,

от хора без души и без сърца!

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че се спряхте тук Албена, Хел, Владо! Благодаря ви сърдечно за споделените мнения!
  • Толкова силно и истинско:
    "Аз вечно ще се боря с тая мерзост –
    когато адски милички слова,
    изречени са с улична первезност,
    от хора без души и без сърца!"

    Поздравления и силни аплодисменти!
  • Силен стих! Поздрави
  • Разбирам те, Дани! И аз най-трудно приемам лицемерието от човешките слабости. Емоционален стих!
Random works
: ??:??