Дните нижеха се като миг
и годините летяха бясно по пътищата на съдбата.
Бяхме заедно в търсене на красотата,
ден след ден мечтите ни летяха,
а после и сърцата ни растяха,
заедно в търсене на истините от живота.
И дойде денят, в който всеки избра своя път,
в който приятелството бе усъдено, без съд!
Спомениете ни умряха,
мечтите ни така и не полетяха.
Животът на всеки избра съдба,
едни зарови в нищета,
други - в щастието и радостта.
Всеки избра своя път,
и постави другия на съд,
всеки се надяваше на него да простят.
Но споменът остава.
За радостта и наглостта,
за това как заровен бях в пръстта!
Къде бяхте приятели, когато животът ме сломи,
а обичта ми се стопи.
Чухте ли, когато яростта започна да крещи?
Къде сте сега приятели?!
Или и вие сте част от света,
и роби на нощта?
А може би вярвате в лицемерието на света?
Забравете мен сега -
този, който не успя.
Сега живея през нощта
и умирам през деня.
Забравете този, който сам разбра
лицемерието на света.
Живейте вие, в царството на радостта,
вярвайте във любовта,
Мен забравете, аз вечно ще растта.
Животът ме кали,
други са вече моите мечти,
друг е моят свят и моят ад!
Но ще дойде деня, в който и вие ще разберете това.
Ще разберете колко лицемерен е светът,
колко глупави сте вие,
хора на честта и роби на радостта.
Забравете наште дни.
Видите ли ме, обръщайте своите очи,
чуете ли ме, крещете - вие "ПРИЯТЕЛИ"!