Гледам живота през замъглено стъкло.
Виждам само смътни фигури в мъглата.
И сякаш прашинка е попаднала в мойто око,
то да те види не може да дочака.
Красиво е да ми повярваш.
Нежно е да ме обичаш.
Ужасно е да ме оставиш,
когато се нуждая аз от теб.
Страстно е да ме желаеш.
Прекрасно е да ме целунеш.
Но защо това са само мечти?
Моята мечта, неспособна да полети. ...