Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата.
Разголена в гърдите ми трепти,
не зная, Боже, как да я погледна?
Ранявана и лъгана... Прости,
остави ме в мъглата да прогледна.
А тя е гъста, дяволска мъгла,
просмукала се в тялото до кости,
но в сивото дочувам ти гласа, ...