Чувствам се толкова щадяща се и
понякога прекалено отдаваща се...
Боря се с мъката, която все по-често
ме застига, боря се, но силите ми сякаш
отмаляват и все по-слаба ставам, но не се
предавам! Фонът на живота ми не е черен!
На моменти светлее и за тези моменти човек
си заслужава да живее! Нацепена от мрак и
страдание, болка и разруха, аз все още дишам
и желая надеждата ми никога да не угасва...
лирическа миниатюра: Радостина Бешпарова :)