jo_jo_jo_ana (Йоана Каменова)
4 10
Feb 8, 2008, 10:07 AM

Лила 

  Poetry
774 0 3
ЛИЛА


Цветовете на дъгата избледняват.
Дъждът ги наводни.
Тя преля в лилаво,
красива, страшна и коварна.
Така загуби се в нощта.
Там единствено проблясва
хорска болка и тъга.
И те кара да си спомняш
някак за реалността.
Научи се и ти успя.
Усети силата на таз тъга.
Прегърна те със силните ръце, студени.
И отвори твоята душа.
Дълбоко в себе си е скрила
спомен сребърен от радостта - ярката дъга.
Дори да искаш, ти не можеш да приемеш
ключ от таз врата.
Далечна, непозната
някак, чужда е за тебе тя.
Страх те е,
не можеш да я контролираш.
Изнемощял от мощната прегръдка на тъгата,
заспиваш в своя стъклен свят.
Обезопасен от чувствата,
засмуква те, лилава, пак нощта.
Оттам ти виждаш всичко
и всеки кадър.
Във филм превърна се за теб света.
Нощта и ти, безсмъртен оператор на света.

© Йоана Каменова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Идеята е супер, търси ритъма повече.
  • АМИ ИСКАМ ДА КАЖА,ЧЕ ДОКАТО ВАЛИ ДЪГАТА-БОГА В ТЕБ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛИЛАВА ТЪГА И СТАВАШ ПРОСТО ОПЕРАТОР,ВМЕСТО СЦЕНАРИСТ,АМА АКО ИАМШ ДЪЖДОБРАН СИ ЕКСТРА
  • "...безсмъртен оператор на света"...
    А нещо за сценариста?
Random works
: ??:??