Рамката на прозореца е толкова тясна,
че ръцете ми не минават през нея.
Търся слънцето на небoсклона,
а то спи зад облаците и се усмихва.
Капките цветя са толкова бледи,
че не личат в кристалната ваза.
Стъблата са се вплели едно в друго,
забили бодли дълбоко в себе си.
Времето е толкова безвъзвратно спряло,
не мога да те накарам да спреш.
Стъпка по стъпка лилавата сянка
се влива в тревата и изчезваш. ...