Не съм от светиците - многострадалните.
С камара от камъни в свойта душа.
И скърцам със зъби - сред дните си, калните,
и хората хленчещи...Хич не теша.
Когато си тръгна - разкъсвам баналните,
неистински приказки - нови кова.
Захвърлих отдавна пантофките - балните,
случайно ли? В нечия празна глава.
И сред простотията - смърт за нахалните,
все пак съм орлица - мухи не ловя.
Вълчица съм, вещица - там - в изначалното...
Лилит съм и Ева - помнете това!