Лимонада

Feb 26, 2010, 6:47 AM

Poetry » Love

1028 0 2

И колко пъти да те питам -

ще участваш ли във нашата игра?

И колко пъти да прелитам

с крила от шарени пера?

И колко време аз да чакам

да литнеш с мен от пепелта?

И колко време да предлагам

на тебе брачната халка?

А беше май, аз помня,

ден толкова горещ…

Че юни ако беше,

всяка сянка щеше да е пещ…

Аз викнах те от твоя магазин,

от работа излязох, носех лимонада

и мислех двама с тебе да седим

под сянката, до новата ограда.

Тогава мъжки много се държах,

за твоята ръка се молих.

На колене паднах и тъй стоях,

на принц прекрасен се престорих.

Посипа ме без срам със лимонада,

отми тя мъжката ми чест.

Не принц бях аз, а чиста жаба,

и тъжен станах, клет, злочест.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Little-Lion (Даниел Лазаров)

2010-02-26T16:09:35+02:00

Прекрасно е! Преди време имах нещастието да присъствам на подобна случка.
evji (Евгения Попандова)

2010-02-26T10:53:54+02:00

Много добре написано - Хареса миии Да на мъжките момичета!