Лимонов сок
Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолита в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет
от смяната си моя благоверен.
В последно време беше той обзет
от неспокойство и от мисли черни.
Но исках да празнуваме, нали
денят на влюбените отреден е.
Комшийката добричка се смили
и ми отстъпи роклята модерна.
На ръст Славея беше като мен.
Бедата бе, че тя е с бюст огромен.
По-женствена поне на този ден
аз исках да съм. И със два лимона,
намушкани до чирозни гърди,
изпъчих гордо женската примамка.
Днес бюстът ми на пот да не смърди,
лимонов шейк ще бъде – хитра сламка!
Славейчето налитаха отвред
за пищните ѝ сладострастни форми.
Показа ми дори един сонет,
след който тя триъгълник оформи.
Но аз не исках жертви от войни,
единствено мъжа си да омаям.
И на фризьор отидох - да смени
цвета ми с по-шикозен най-накрая.
Докара го почти като розе
и букли той на кукла ми направи.
Когато щракна входното резе,
аз станах да посрещна моя Слави.
Не беше той, а някакъв техник
от Виваком със кабели през рамо.
– Щом влиза като в тях си - туй е трик
на печен обирджия! - рекох само
и сгащих го до входната врата,
със всичка сила аз гърди притиснах.
- Госпожо, престанете ... срамота! -
изрече той. Но два лимона плиснаха
със кисел сок очите срещу мен.
Човекът се развика и ме перна.
И точно в този миг на този ден
във вкъщи влезе моят благоверен.
Той с поглед от глава, та до пети
фиксира бързо рязката промяна.
- Кажи ми кой очаквала си ти,
докато аз се прибера от смяна?
Започнах да пелтеча с хрипкав глас
и "бюста" си протекъл да подпирам.
Изтръпнала след битката си аз,
почувствах, че дори ще колабирам.
"Крадецът" ни тогава се смили.
- Обърках, господине, май адреса.
Поръчки много, а и вън вали...
На оператор е звъняла Веса...
Оставила и ключа след това,
че днес с мъжа си щели да празнуват...
Тогава Слави кимна му с глава:
- Над нас живее, грешки съществуват!
Изниза се техникът, а пък аз
захлипах на гърдите на мъжа си.
От празника останал беше час,
но плановете сякаш аз в ума си
бях стъпкала и исках сал едно –
в леглото час по-скоро да дотичам.
И вкусното лимоново зърно
да дам на този, който аз обичам.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
богат и строен - взе, че ми хареса!
Късмет ти бил! - мълвата ще рече,
защото той си търсел (чух!) метреса.
Момчето - момчурляк към трийсетте - ...
Comments
-
Героинята ми имаше само лимони под ръка.😄 А и ще овкусят пържолите след палавата си нетърпеливост!🤣
-
Хахах! Поне портокали да бяха...
-
Аз виждам, че и хумора чете се.
Усмивката ти, Таня, ми хареса!😄 -
-
Благодаря за твоята усмивка, Вал!🤗😘
-
-
Замислих се за тази точка аз
и малко притеснявах се за нея.
Скандално беше в този секси час
боя да търся, вместо да се смея!🤣 -
И това ли го сънува? Направо почвай следваща поредица "От сън спомен има" с червена точица
-
Уча се и дано съм добра ученичка, Роси! 😘Интересното е, че не нося много на хумор, а съм се хванала да пиша хумористични истории в рими. Благодаря ти, мила!❤️
-
Много са вкусни, Мари, пържоли с лимонов сок. 🙂 Хуморът е труден жанр. Това е като да си комедиен актьор, не всеки може да се разсмее от играта или от творбата ти. Ти ме разсмя от сърце!
-
Много съм ви благодарна за топлите коментари Стойчо и Жени!😍За мен е чест, че давате висока оценка на написаното с опит за хумористична настройка, извикваща усмивки!💕
-
И двете стихотворения са страхотни, Мария... Знаеш, че този жанр е много близо до мен и твоите стихотворения са истинско забавление
-
Как исках в този зимен сезон
в пазвата ти праскова да намеря!
Но вместо това:вино без лимон
в този ден ми наля моята хетера...🤣
Поздравления за стихотворението, Мария!🥂 -
Ти рядко наминаваш, затова много ти се зарадвах, Лина! 🤗 Спокойна вечер ти желая!🙏
-
Готини и двете стихотворения. Поздрави!
-
Един автор трябва да мине през всичко, да се развива в различни посоки, да показва нови умения. Аз все още се опитвам на полето на хумора, но го правя с желание и надежда, че се получава.
Благодаря ти, че не пропускаш да посетиш страничката ми и да коментираш!
Прегръщам те, Светличка!🤗😘💕 -
Хубаво е да се посмеем, Мария.☺
Сега е дошло време на хумора, удава ти се.🍀 -
Младене, така приятно ме изненада със своя стихотворен коментар, благодаря ти!😄Надявам се, че е по-интересно и истинско, като пиша от първо лице, макар че така поемам и някои негативи от страна на принципните си читатели.😍
Наде, и на теб благодаря, че си тук, мила!😍 -
Марйиче!
-
Голяма хала си, Мария!
Техник да не те среща
/макар в ръката със бургия/
без трибестан и с кръв гореща! -
Тони, иска ми се да почерпя повече хора с шепичка смях - много ни е нужен, за да оцелее душата ни.
Прегръщам те!🤗💕 -
С удоволствие прочетох, Мария. Разсмя ме.
-
Никиии...🤗прегърна ме с думите си, приятелю! С тях разпалваш желанието ми да пиша. Та аз така се чувствам жива, това прави живота ми смислен!
Пастирката ти благодари!❤️💕❤️ -
Ех, Мери това ми напомня на "Дневникът на един млад беладжия"!
Героинята тук се завърка в такава каша, че няма измъкване!
Благодаря ти за хумора!
П.С
Човек има винаги различен ракурс на възприятие.
И само една дума и изречение, може да отключи различна асимилация и ревалентна гледна точка.
В този ред на мисли, пиши това, което ти харесва, Мери без да даваш обяснение и да се чувстваш неловко!
Винаги съм се възхищавал на поетичното ти чувсто и подредба на мислите.
Имаш право да пишеш хумор, гражданска поезия, детска поезия, философска поезия, каквото ти душа иска!
Всеки има право да отсява, да натиска Х и да подминава!
Твори, "Пастирке на Светулки"💝💝💝
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
