Vanillaorhid (Елена)
23 30
Mar 12, 2008, 11:08 PM

Липата до моя прозорец 

  Poetry » Landscape
1135 0 4

Липата стара до моя прозорец

сега протяга голите си клони.

Звънливо сутрин там не пеят птиците,

уютно сгушени в короната й.

 

Представям си я пролетно-зелена,

силна през април - едва разлистена,

през юни разцъфтяла в кехлибарено,

със златножълти топлещи ухания.

 

В съзерцание се връщам в детството,

все още крехко е стеблото й пред мен.

Дяволито гледаме се през листата,

стъпили на най-високия й клон.

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Носталгичен стих, хареса ми. Браво!
  • Ех, че е хубаво...Обичам липите...и детството...
    пред моя прозорец има две липи отпред...
    навяват ми и те най-мили спомени...
    с обич, Елена. Много ми хареса.
  • "Дяволито гледаме се през листата,
    стъпили на най-високия й клон."
    Отлична перспектива - широки хоризонти! Поздрави!
  • Красиво рисуваш думи!Харесах твоята липа!Поздравления с усмивка!
Random works
: ??:??