В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе.
Постой при мен! – врабчето тихо молех,
додето спре дъждът, градът заспи
и попросъхнат старите липи.
— "Бях стреснат – каза – в дрямката си кратка,
небето плака и трещя, и святка.
Помислих си: Какво не е наред?
Май пак е тъжен старият поет. ...