Каква поанта само – аромат! –
жужащо медено прозрение
и ти се струва, че самият свят
е липово стихотворение!
А приливът му с адска мощ
пустеещите улици залива.
Какво безумие, какъв разкош –
че знаеш за какво сме живи!
Не се умира във подобен ден –
във нощ такава се живее,
и ако ти си, Господи, над мен,
слез със аромата да се слееш. ...