Пустош и вятър.
И вятър и пустош дори.
Чакане.
Нощ е до лудост!
Бели стихове и жълта съмнителност...
Прозрачно, монотонно
задочно и тъпо заблъскване...
Все недоносени, дори незаченати
нелепи зачатъци...
Все многоточия
и все недописано,
и все си остава извън
правилния ъгъл на листа
онова мое безпаметно връщане,
дето все се влюбва във вятъра...
И нехае до болка,
до чудно спокойствие...
Онова, дето се завръща
стремглаво в завръщането,
което все липсва...
11.08.2001
Враца
© Геновева Христова All rights reserved.