Вървя по утъпкани пътеки

на жълто и оранжево, червено,

като килим от есенни листа

към теб.

Усмихната в топло се унасям

в мисли за миналото време,

когато се разхождахме в

слънчеви градини и се смеехме,

липсата ти е като въздуха,

спря ли да мисля за теб,

чувствам, че се задушавам.

В очите ти видях слънчеви

зайчета и петна от целувки,

в теб видях себе си на части.

И в тази липса на присъствие

аз отново те виждам до мене.