Толкова много ми липсват усмивките.
а над маските гледат тревожни очи.
Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите
и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!
Грехове безчовечни ли с болки изплащаме,
тези горе ли дявол зъл с бяс облада?!
Без целувки, прегръдки посрещаме и изпращаме,
до кога, Боже мой, до кога?!
Всеки търси виновен, всеки очаква мисия,
всеки в илюзорна черупка се свил.
Ясно е, има световна престъпност,
явно е, нужна по-добра сила, ...