ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
Nov 10, 2009, 1:58 PM

Липсаш ми... 

  Poetry » Love
743 0 7

                                               Липсваш ми...

 

Прибрах се и заключих. Сама.

Приплъзва се през фугите на пода

една отровна тишина.

Наливам си уиски  с лед и сода.

Отпивам глътка за кураж,

за да отключа на болката клеясалия стон.

А  мисълта е кухият кофраж,

във който ще се вледеня като бетон.

И  пак сама редя трапеза.

Слагам чинии, прибори - по две...

Очаквам той да позвъни и влезе,

но ни дели едно небе...

О, Господи, кажи ми истина ли е,

че бяхме двама?!

Дали не беше най-щастливия ми сън?

Или пък на миража непонятната измама?

И не останах ли след нея гниещ пън?

Хей, мъко моя, с подивяла морда,

въртиш опашка, пресекливо пъхаш

във дните ми - освирепяла орда

и бесовски духа ми ръфаш...

Защо, любов, реши  да бъда недолюбена,

къде да скрия сънища и спомен?!

Изчезнала, завинаги изгубена

съм  в тоя свят безумен и огромен.

Сърцето ми е лед, духът ми - камък,

два сухи кладенеца са очите ми...

Но в друг живот отново ще сме двама.

Разчитам на това... Така разчитам...

 

                                                                       Диана  Загора

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??