Dec 2, 2011, 1:53 PM

Липсата 

  Poetry » Phylosophy
3074 1 27

Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... сега е твой ред да ти липсвам."                                               (из пиесата " Питър Пан" по Сър Джеймс Матю Бари)

 

Въздишки, спомени  съня ни гонят,

играчки са красиви на душата,

а времето дете е със балони

и всеки пукнат хвърля на съдбата...

 

Не вярвахме на дланите си слети,

от минало и бъдно  вихме храм,

човек във любовта си гасне, свети  –

маяк насред житейски океан...

 

Сега със мислите си шием  рани

и всеки миг  е бод върху вини,

чернее бавно с дните гологана -

късметчето на сбъднатите дни...

 

И утрото със вятърната мелница

 брашно отсява в нашия живот,

пече се хлябът от безкрайни  делници,

а любовта е  гладен  Дон Кихот...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??