Понякога нощем когато се обърна

и осъзная, че тебе вече те няма,
ме пронизва едно чувство,

и проронвам една сълза.
Липсваш ми толкова много,

че думите ми губят значение,
ръцете ми търсят топлината на твоето тяло,

но него го няма,
очаквам да ме гушнеш като плюшено мече,

но теб те няма,
липсваш ми така, както цветята

рано сутрин очакват слънцето да ги огрее и стопли,
но моето слънце вече го няма

и ми липсва ужасно много.
Липсва ми усмивката ти рано сутрин, като те целуна,
прегръдката ти, когато ти кажа, че те обичам,
и целувката ти в знак на любов.