Липсваш ми!
Дори пред себе си не мога
да скрия простичката истина.
Сърцето ми изтръпва от тревога
живота ни прехвърлям картина по картина..
Липсваш ми!
Не мога да забравя онзи смях,
от който грейва цялата ти същност.
Ръцете ти-не мога да заспя без тях,
душата ми е празна, стене тъжно.
Липсваш ми!
И сякаш се разпадам
на хиляди строшени стъкълца
и само с нежна ласка си способен
да събереш парченцата, изваял красота.
Липсваш ми!
Къде си в този миг?
Прегръщаш друга някъде навярно..
И споменът за мене е изтрит..
И всичко минало..и явно..
Душата всъщност още стене...
Липсваш ми!..
© Зл Павлова All rights reserved.