Липсваш ми!
Не знаеш колко.
Със думи няма
да го изразя.
Със всеки жест,
със всеки поглед,
със нежното докосване
в нощта.
Ах, как ми липсваш!
Чак до болка.
Разяжда всичките
ми сетива.
При мен е тука
самотата
крещяща,
властна
и с тъга.
Ах, как ми липсваш!
Ала скоро,
ще могат нашите
сърца
в едно сърце
да се превърнат
навеки с чувство-
любовта.
© Христо Костов All rights reserved.
Приятен ден!!!