Когато си далеч, изчезва радостта,
крачка ме дели от пропастта,
където няма сълзи и тъга,
а само вечна самота.
Безсилна, като птица без крила,
от небето паднала звезда.
Нямам сили да те върна,
с ръце копнеещи да те прегърна.
Чувам гласа ти в тихите нощи,
представям си, че си до мен все още.
Очи затварям, виждам любовта,
истина или илюзия е тя?
Всички спомени са живи,
моменти, приказно красиви.
Те са тук, във моето сърце,
искам да си мой, дори за миг поне.
Знаеш колко силно те обичам
и на теб до край се вричам.
Лутам се без път и без посока,
изгубих всичко свято от живота.
Беше част от моята съдба,
светлината се превръща в тъмнина.
Не виждам нищо и не чувствам,
от горчивината на тъгата вкусвам.
Къде си? Близо или някаде далече,
Не зная във какво да вярвам вече?
Надеждата, за обич между нас,
за това единствено се моля аз.
Дните без теб са сякаш години,
единствен миг на радост подари ми.
Сърцето, любовта ми - те са твои, имаш ги,
върни се, сега и завинаги, липсваш ми!