Как липсваш ми, да знаеш, че ми липсваш
убиващо, отричащо и някак си крещящо...
в душата ми със пръст сърцето си изписваш,
а тука тишината отминава ме шептящо...
На спомени отдавам се сама във тъмнината,
копнея те безумно, както ти копнееш мен.
Хазартно заиграх се, ей така, със самотата,
а вятър непоканен пак разрошва ме студен.
Отричам се за миг и мигом пак се раждам -
оголена и сляпа, но по-истински добра.
Убивам те и с нищото отново те възраждам:
пречистен, окрилèн и недокоснат от страха... ...