Замира в шепот галещия вятър.
Угасват багри в клюмнали жита.
Аз пея с глас, но тишината,
запълва ъглите на моята душа.
Забравен залез.
Непотребен.
Забутан нейде в паметта
с онез оттенъци на песен –
та те, са миг от вечността,
възпята в хиляди поеми,
изваяна дори с ръка ...
Човече! – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up