Защо оставяш всичко без остатък
в една тъй рано осланена длан.
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими
повторените думи и мечти
и винаги ли след полярни зими
неотразимо слънцето блести.
С въздишки ли зорницата ще будим,
c очакване ли мрака ще гасим,
oт тишината ме обзема лудост,
такава лудост няма синоним. ...