Останала единствено с това...
мастило, лист хартия, два.
Сгушена отново съм във мрака, питам, скитам и те чакам.
В сън потъвам уморена,
след сълзи и мисълта от теб пленена.
Утринта посрещам със фалшивата усмивка
и отново лист и химикалка
ръководят поредната написана молитва.
© Атина Недялкова All rights reserved.