Гласът ми
няма къде да се препъне -
изтекло е тук
човешкото време,
отминало, лятото на живота
с оставени знаци -
словото - в мълчание и
черното - в крепа
на човешката болка.
В бащината къща
с реприз съшивам сенките
на обичните и ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up