Листата на липата прецъфтяха!
И люлякът отдавна прецъфтя!
Ти помниш ли, с цъфтежа им туптяха
две влюбени сърца на Той и Тя!
Сега какво? Със тях и любовта повехна!
Повехнаха надежди и мечти!
И би било наивно да открехна
вратичката към спомените - да теши!
Остава ни единствено във сетен час,
мисълта за следващата пролет! За ятата!
За гълъба, припомнил ни с човешки глас,
че аз бях люлякът, а ти - липата!