Feb 21, 2018, 8:37 PM
Листенце от брезичка
Зад мен потулен е домът ми в мъглите.
Отмествам клоните от своята пътека.
В бъдещето взират се очите,
в несигурност с носталгия нелека.
Дете съм и уплашено се лутам.
Листенце съм сред клонки на брезичка,
които колебливо с длани бутам
да диря пътя си напред самичка.
Дали се губя или се намирам?
Сама съм, но съм толкова решена.
Къде ще стигна, само подозирам.
Вървя напред – по детски устремена!
© Мария Божкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Няма да е лесно, но решимостта не трябва да се губи! Много мило поднесено!
-
Благодаря 🌷 !
-
Колко хубаво! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стихчето ми е провокирано от една картина, която за съжаление не мога да ви споделя тук.