Падат листата, едно по едно...
...оголва се мъдро, грамадно дърво!
Красиво изпъстрени, скромни листа
изрисувани мило, с бои от есента,
болезнено от дом крепост се откъсват,
с багри топли, земята поръсват.
Лют вятър ги поема и отвява,
като в шарено елече ги втъкава,
надува се фута, лудо лютее,
бесен иска света да владее...
Дървото старо не помръдва, не плаче
и то било нявга кръшно, младо юначе, ...