Nov 1, 2014, 10:57 PM

Листопад 

  Poetry » Phylosophy
428 1 2

Листопад

 

Историята е като дърво вековно,
растящо върху почва от мъртви листа.
Падналите долу и дават основа,
която изхранва нейните деца.

Коренът дълбок е, впил се е в Земята
и смуче от нея живителна сила.
А пък щом пристигне есента позната,
почвата поема шумата изгнила.

Времето ревниво пази кръговрата,
Клоните и брули силно и без жал,
че за да пораснат на пролет листата,
някой е потънал в лепкавата кал.

Историята никак нази не прощава,
че да станем хумус наша е съдба.
А листопадът вечно продължава -
животът е само полъх на ръба.

 

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря
  • Точно такава философска поезия на мен ми допада.Добре си сътворила творбата си, стихът ти е много гъвкав и ритмичен!
    Поздравявам те и ти желая лека вечер!
Random works
: ??:??