Jun 1, 2007, 1:41 PM

Листосъщна 

  Poetry
557 0 3
 

 


   Празна стая, препълнена с хора и излишни думи.

   Пред старата къща с празната стая е пак слънчево.

   Зад къщата има несъществуващ тротоар и дете,

   и улица, асфалтирана с кални, прегазени листа.


   Детето може да вижда само светлина и е сляпо.

  Тишината на стаята едва се разтваря в тротоара.

  А в къщата все така тъгуват  усмихнати  млади хора.

  Още едно листо падна и детето този път го видя.


  Сбор от колко празноти е гледката пред мен?

  Колко пъти ослепявах в тъмнината наоколо?

  Коя е мерната единица за количеството кал?

 Ако знаех как, отдавна нямаше да съм листо.



© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??