Високи стени... в безплътно зелено,
напомнят ми воят на буйно море.
Сън самодивски отпивам безмерно...
Стереопорна е стаята на всички съдби.
Стара е! Колкото може да бъде
само усмивката на болно дете.
Mисълта се стича тромаво върху ми.
Oнзи стъклен поглед наново расте.
Боря се...
Не помръдвам...
Нито за миг...
Окован съм с вериги от най-тежък лед. ...