Литнало лято
 

По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж.

Вечерница, да пръска светлина
между трепета на вплетените пръсти,
да попива в меката трева
чувството, че още ще ме търсиш.

До дъба - твойта мъжка гордост
още има дъх на теменуги,
не е пръснал вятърът в пръстта
усещането, че някой се е любил.

Помниш ли? Или да разказвам
на звездите свидетели, без думи-
там на прага на литналото лято
пътищата ни сърдито се изгубиха.

Пак се връща вятърът привечер
и спомени красиво оживяват. 
В танц на пеперуденото време - 
ако още ме обичаш и желаеш!