LJULJU (Люба Георева)
52 75
Oct 10, 2009, 5:16 PM

Лобов - сезони 

  Poetry » Love
659 0 4

Коя си ти? – ме питаш тъй учудено –

Защо тупти за теб така сърцето,

и бие в ритъм бесен, превъзбудено,

и кара да треперят пак ръцете.

 

Аз съм нежният полъх на вятър,

цветовете красиви в полята,

зърното, никнещо във земята,

аз съм знойното циганско лято.

 

Златна есен съм, тъй плодородна,

хляб наченат и кърваво вино,

бащиното огнище съм родно,

твое утре и днес, а и минало.

 

Скрила съм се във воплите зимни,

в танца страстен на първия сняг,

в чувствата, в мислите най-интимни,

във дома ти съм гостенин драг.

 

Мой е също и птичия полет,

и засмяното слънце в небето,

и уханната чакана пролет,

аз усмивката съм на лицето.

 

При звездите, в росата търси ме,

аз съм вяра, надежда, живот,

тъй желана съм, неповторима,

мойто име е просто ЛЮБОВ.

 

© Люба Георева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??