На пристанът стар,като верни другари

       една до друга застанали лодките стари.

       Прибрали за отдих мрежите,веслата,

       по тях се катерят,играят децата.

       Преплували много от морските мили,

       отпуснали платна,без никакви сили

       те тихо разказват истории страшни

       и как са се борили с вълните безстрашно,

       как в лунните нощи са плували леко

       и колко брегът се е виждал далеко.

       Сега ще почиват до другото лято

       до топлите дни,до тогава,когато

       морския бриз ще надуе платната

       и силни ръце ще поемат веслата.