ЛОЙ

Пак в плен съм на старата карловска скука.

Градът от години е сякаш заспал.

И теб ти се ще да избягаш оттука,

нозе да изтръгнеш от блатната кал.

Малцина бунтари са глас във пустиня,

Дори и поетите гробно мълчат!...

Провинция жалка с обществена зима.

Доволни еснафи под път и над път.

От време на време направят изложби.

През другото време е мъртвило, покой.

Как никого с нищо това не тревожи!

Духът на града е подгизнал от лой.

На него му трябва огромна камбана!

Сирена е нужна - да буди от сън.

Дори срещу дрямката ти да въстанеш,

теб пак ще те гледат с поглед на пън.

Как искам да вейне свободният вятър

и пролет да дойде след зимния ад,

която да махне докрай мазнината

и стане възраждане в скучния град!