Странник срещнах
по пътищата Албионски
без лице и без посока.
Той видя ме и ми каза с глас като на пукащ сняг
под копита на елен:
"Ела, хвани ме за ръка
да ти покажа чудесата
древни на нашата земя.
Виждани сега само от белите очи на мъртвите,
погребани под корените на леса.
Кръвта жертвена е отдавна избледняла,
олтарите ронят се като есенни листа. ...