Лондонски усещания в търсене на работа

valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469

Jan 19, 2019, 2:02 PM

Poetry

567 3 3

В по-забутана нива не съм се намирал.
Телефонът мълчи, сякаш няма сигнал,
но надеждата казват, последна умира,
а часовникът сякаш, конкретно е спрял.

В килията малка, сърцето ритмува,
а очите във нета, търсят бели следи.
Като лодка на суша сега съществувам
и не смея дори да си раждам мечти.

Пожелания имам за успехи, не малко,
но какво да ги правя? Вратата мълчи.
Върху белият лист, пише черна писалка,
а тревоги кълват в мойте тъмни очи.

Милиони въпроса се разбиват в стените.
Колко дълго ще мога в този шах да стоя?
Защо през деня, разговарям с звездите
и защо мисълта, ми открадна съня?

Черни гарвани грачат сякаш казват ми нещо.
Где са пойните птички?...Лабиринт, тъмнина....
Неизвестност, здравей! Само теб днес усещам.
Изкрещях от уплаха, а се чу: До кога?...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2019-01-20T16:59:14+02:00

Дано утре е на късмет!
Ако не - смени града
Иржи (Ирина Филипова)

2019-01-19T22:00:49+02:00

Първо този стих прочетох,толкова ме впечатли ритъма му,усетих,че несъзнателно тактувам и после отворих страницата ти.....За твоите думи-просто нямам думи!Прекрасно!
Plevel (Силвия Илиева)

2019-01-19T19:23:29+02:00

Завъртяха ме емоциите в думите ти, Валентин. Силно перо!