***
Тя беше като късче от мъгла,
премрежваше унилите си стъпки...
Разкъсваше крайпътните стъкла...
Просторът закъсняваше от кръпки.
И срути се животът като гръм,
във пътища безмерно опетнени.
Прегърбила законния си друм,
пробиваше през дните огнетени.
Отприщи твърде дълъг коловоз,
разкри се като рана нелечима.
Но кърваво съсири крехък мост... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up