Цяла нощ, та чак до сутринта –
дълга нощ на шепот и парфюм.
Лори каза: – Много съм сама. –
Телевизор. Писък на куршум.
Нощ на истини и рамене,
повече очи, по-малко страх,
предпазливо "да" и сложно "не",
сепнати от дъждовиден смях.
Някакво кафе в един момент
ни донесе розова зора.
Лори каза: – Да избягаме! –
Неповярвал, просто казах: – Да.