Защо ме гледаш ти така,
усърдно-грозно, чак космато?
Нали от моята душа,
до вчера пиеше безплата?!
Нали – от моето сърце,
във цвете нежно те превърнах,
нали стоящ като дете,
копнеех – в Господ да те зърна!
Дали за всичко бил съм прав,
или сърдечна бе – измама?
Любов, ако била е с нас,
не бихме стреляли нахалост, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up