Знам какво е да си гара
и чужди влакове да я пресичат.
Релсите се губят във безкрая,
а пътищата вечно криволичат.
Знам какво е да си празен -
чувствата отлитат без задръжки.
Минават всички, сякаш си прокажен,
но ти ги стискаш, зъбите - по мъжки.
Знам какво е да си пропаст -
стръмните ù ровове прокуждат
и те разяждат сякаш като болест,
а падналите в нея се не връщат. ...