Горе, на поляната хайдушка,
взех един глиган на мушка.
Пуснах му тринайсет нули,
той отсреща ми се пули.
Два пъти гърмях подред,
ей, не пада тоз съсед!
И добре си е съвсем...
Те, това си е проблем!
Аз ловец съм стар и печен,
на успеха съм обречен.
Що съм дивеч изнатръшкал,
без въобще да съм изпъшкал.
А шопарът тъй ме гледа,
сякаш ям му сладоледа
и напред, назад се мота
като капитан от флота.
Хили ми се той отсреща,
мойта ярост я усеща.
Аз седя си и беснея.
Егати, туй е епопея!
Ще си заредя пушкалото
и ще почна от началото.
Но, добре е, че съм сам...
Да не видят моя срам!
© Георги Янков All rights reserved.