Докога ще си крия лука във торбички
и ще го ям в следобедните си почивки?
Докога ще се крия, когато ям лук,
със страх сестра ми да не ми играе един чук?
Докога ще си повтарям тайно „Спри!”,
а лукът ще ми крещи „Изяж, изяж ме ти!”.
И внезапно сестра ми влиза,
а аз се чувствам като затворник в пандиза.
Тогава виновно поглеждам към нея,
а тя строго ме мъмри за тази идея.
Лук, праз и чесън си имам в запас
за онзи ден, във който свободно ще си похапвам аз. ...